Зимна приказка #Snow #romance


Реших да пиша за нещо позитивно. Нямах идеи, започнах да пиша с мисълта,че нещо ще се присетя все пак. Единственото, което ме кара да се усмихвам в този момент  е това, че вали сняг и навън е прекрасно. Най-накрая дойде зимата и климатът се нормализира. София заприлича на приказно градче и нуждата ми да се изпаря от този иначе отвратителен град, малко по малко избледнява. Обух си зимните обувки, шапката и палтото и излязох навън. Чиста, снежна, бяла покривка се е разстлала по пътищата. Децата са излезли по дворовете и градинките и се замерят със снежни топки. Някой от тях виждат сняг за първи път. Всичко изглежда толкова чисто. Отвсякъде  се чува детски смях. Хората са щастливи. Дърветата също са покрити и клоните им, натежали от снега, леко се накланят. Всичко е бяло. Поглеждам нагоре. Милиони снежинки се лутат из небето и някои от тях нежно кацат по лицето ми. Затварям очи и усещам как снежинките се топят, в момента , в който докоснат кожата ми. Всичко е тихо. Всичко е бяло.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s