Не! на пешеходните пътеки, подлезите и светофарите!!!


Пак имам желание да ви споделя, всъщност,  колко прости хора съществуват. Не, че искам да направя рубрика “войната на пътя”, но така се случва, че всеки ден някой смотаняк ме изнервя. Когато карам кола, най-много ме е страх от пешеходците и колоездачите. Те са непредвидими и смятат, че правилата не важат за тях. Слабоумни майки (или татковци, за да няма дискриминация) пресичат с дечицата си на места, където просто… дет’ се вика: Господ ги пази! А колоездачите дори не знам от къде да започна!

В някои ситуации или нека да ги наречем “интересни случаи”, направо ми идва да спра и да им кажа: “Госпожа/Господине, бива ли така?”. Тъпата кифла тръгнала да пресича (на няма такова място, просто), с бебешка количка, и бута количката пред нея. Значи, тя е отговорен възрастен, който е поел грижата за един беззащитен малък човек. Помислила е за здравето на детето си и съвсем смело е преценила, че е най-мъдро да пусне детето пред нея и ако дойде кола да отнесе първо количката (Отварям едни скоби, за да може да си представите ситуацията: Карате си колата, изведнъж от нищото – нито на светофар, нито на пътека; в повечето случаи из между две паркирани коли, се подава бебешка количка). В този невероятен момент, какъвто и шофьор да си, ако обърнеш внимание на това нещо, ти намаляваш скоростта и започваш да се оглеждаш и се стряскаш, защото не можеш да си сигурен дори, чe има някой, хванал количката и я поддържа да не избяга на пътя.  А иначе си изгубен. Не дай си Боже нещо да се случи! Набиваш спирачка, стискаш волана, зъби очи и какво ли още не, и се молиш спирачките ти да “хванат” добре и да спреш на време.

А през това време, майката орлица си стои кротко на тротоара и се оглежда за удобен момент, в който да притича набързо през пътното платно(което също е една страхотна преценка от нейна страна). И така, нищо неподозиращата и заблудена майка си продължава разходката, без да е разбрала, дори! А пък може и да ти се развика и да те напсува (Давайки страхотен пример на бъдещите пешеходци поверени на грижите й: Деца, ето така се прави. Нарушаваш закона и изкарваш другите виновни!)

И понеже много се разсеях и направих този пост доста дълъг (скучен), ще завърша със следното: От днес започвам да правя забележка на непознатите и познатите малоумници по улиците на София и Люлин.

И така, призовавам интелигентните и не толкова интелигентните жители на планетата Земя, да спазват Законите по пътищата и тези извън тях. Законите са създадени, не само да ни пазят, но и ние да ки спазваме! Моля, разсъждавайте преди да действате! И не на последно място, спомнете си какво са Ви учили като малки:

“Оглеждаш се наляво, после надясно, после пак наляво и тогава пресичаш!”

Advertisements

5 thoughts on “Не! на пешеходните пътеки, подлезите и светофарите!!!

  1. А какво ще кажеш зе тези шофьори, за кеите карането е като видео игра? За които пътепоказалците (т.н. мигачи) са само досадни мигащи светлинки и шум в купето, а не реачни индикатори за проманата в посоката на движение?

  2. Проблемът не е нито в колоездачите нито в пешеходците.
    Не е и в шофьорите.
    Проблемът е в културата на всички тях.
    Без да искам да обиждам автора, смятам, че обобщаването също не е признак на висока култура.
    Всички ние много обичаме да обобщаваме и да обиждаме на селянин.
    А какво всъщност са неселяните – човек е пълноценен гражданин ако притежава култура да живее в град.
    Това включва адекватно поведение в различните ситуации: когато е пешеходец – пресичане само на зелен светофар или пешеходна пътека, когато е колоездач – максимално безопасно каране, когато е шофьор – съсредоточено шофиране, спазване на законите и съобразяване с обстановката.
    Аз лично най-често съм пешеходец, от време на време шофьор и рядко колоездач. Но винаги гледам да се държа адекватно, да пресичам на пешеходни пътеки и светофари, да шофирам внимателно.
    Това е главният проблем – повечето хора нямат култура дори да се возят в метрото(просто застават по вратите и пътуват пречейки на слизащи и качващи се).
    Песимист съм и отдавна съм се отказал да уча хората на култура – то насила не става и най-пресният пример е комунизмът. Защото всички тези, които всяка събота ходеха на Ленински съботник, днес ритуално си хвърлят боклуците на улицата.
    Научих се да бъда максимално концентриран и при шофиране и при ходене и при колоездене, което пак не дава гаранция, че няма да стане инцидент.
    Поздрави на автора 🙂

    1. Лошото е, че проблема наистина не е нито само в едните, нито в другите. И един човек, колкото и да се пази – гаранция няма. Поне може повече хора да се опитват да спазват правилата.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s